Защо България стиска старите си МиГ-29 и С-300
България изпусна да се покаже и потвърди като заслужен член на НАТО, пропусна и опцията да се снабди за нула време със модерно западно въоръжение. Чрез най-висшата част от държавното си управление - от президент, през министър председател и министър на защитата, до депутати и армейски начлиници, не спря да се изяснява, че България има недостиг на бойни качества и техника, и по тази причина не може да отдели даже един патрон. От устата да вземем за пример на военния министър това звучеше по-следния метод: " Трудно е Министерство на отбраната да отдели каквото и да е, вече обсъждахме това и по линия на ракетните комплекси С-300, на самолетите... Да се даде нещо, то това ще значи, че трябва да лишим българската войска ".
Друг от причините да се отказва каквато и техника е изказванието, че това би въвлякло България непосредствено във война и би я направило мишена на Русия. Основният изразител на тази теза е президентът.
Премиерът и ръководеното от него държавно управление пък не спираха да изясняват, че България оказва помощ доста на Украйна с какво ли не и че няма по какъв начин да се даде въоръжение.
Всичко стартира сега, в който се заприказва, че няколко от някогашните соцстрани, в това число България,
може да дадат свои МиГ-29 на Украйна
Беше ясно, че това е искане на Украйна, а настояването за схемата е на Съединени американски щати. България не се включи. Мигновено последва реакцията, че нашата страна не може да си дава самолетите, че в случай че го стори, няма да има с какво да пази небето си, че ще загуби въздушния си суверенитет.
Да забележим какво е фактическото състояние. През 2017 година, от обществена поръчка за над 80 млн. лева за интегрирана логистична поддръжка, извоювана от Русия, стана ясно, че България разполага с общо 15 МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. От тези самолети всекидневно летят половината, което прави в общи линии единствено 4 двойки, в какъвто формат летят МиГ-овете.
Всеки самичък може да предвижда и да пресметна какво прави една страна с 8 годни изтребители, добити преди близо 40 години. Например преди войната се смяташе, че Украйна има 50 такива.
Около България всички страни, като се изключи Северна Македония, имат надалеч
по-голям и съвременен военен авиопарк.
И Турция, и Гърция, и Румъния, и Сърбия... Някои от тях имат десетки пъти повече.
След като стартира войната, е повече от ясно, че няма кой да ремонтира миговете. Това не може да прави нито Русия, нито Украйна. Версията с присъединяване на Полша е вероятно за придобиването на аварийни елементи. Но тези самолети несъмнено имат потребност от доста по-детайлна поддръжка, което напълно скоро няма да има кой да прави.
На трето място идва събитието, че при бойни дейности, българските МиГ-29 може да имат проблеми по линията различаване " свой-чужд ", предизвести неотдавна някогашният длъжностен боен министър Тодор Тагарев.
" МиГ-29 биха попречили естественото осъществяване на интервенция за надзор на въздушното пространство на НАТО. Аз приказвам от години, че в случай че има война, българските МиГ-29 ще бъдат приземени за секунди, те не могат да вземат участие в съюзни интервенции ", разгласи той и добави: " Те нямат системата " свой-чужд " и биха били обсъждани от нашите съдружници като цели ".
На последващо място идва събитието, че през последните години на няколко пъти българското въздушно пространство се пази по линия на еър полисинг на НАТО от самолети от разнообразни страни. През последните два месеца това правеха Испания с 4 самолета Eurofighter EF-2000 Typhoon II и 130 военнослужещи. А след това задачата бе поета от нидерландски супермодерни F-35. След като и те си тръгнат, ще дойдат самолети и на други страни. Така че и версията по какъв начин сами си пазим небето и по какъв начин това го вършим с 8 мига издиша.
После пристигна историята със зенитно-ракетните комплекси С-300
В средата на март стана ясно, че „ Съединени американски щати беседват със съдружници, които имат системи за противовъздушна защита, с които украинците знаят по какъв начин да работят ". Авторитетни западни медии оповестиха, че американските планове са ориентирани главно към Словакия и България, които разполагат със зенитни системи С-300, руско произвеждане. Всички те се позоваваха на източници от Пентагона. Точно тогава бе организирано и визитата на американския министър на защитата Лойд Остин, и то тъкмо в Словакия и България. София не фигурираше в програмата, бе включена изключително. Едва ли има разумен човек, който да счита, че това се е случило поради някаква почтена позиция на София, а не тъкмо поради ракетните комплекси. Особено като се има поради, че сходно посещаване на боен министър на Съединени американски щати имаше 20 години преди този момент. В последна сметка Остин си потегли с празни ръце.
След срещата му с премиера Кирил Петков последният разгласи, че България няма да дава каквато и да е военна помощ за Украйна. Той сподели, че България няма да предоставя нито леко, нито тежко въоръжение, нито зенитно-ракетни системи С-300. Тогава Петков разгласи, че " военна помощ към Украйна няма да може да бъде допустима ". Самият Остин отклони въпрос дали България ще дава нещо, в това число и С-300, като на непосредствено запитване, отговори, че Съединени американски щати поддържат българския министър председател. Каквото и да означаваше това.
Доскоро в Уикипедия пишеше, че България разполага с 10 установки С-300, които са в два дивизиона по 5 комплекса. Отскоро там написа, че страната разполага единствено с 4 установки в състава на един дивизион с един комплекс.
Така или другояче, колкото и да са в реалност, армията вади част от тях на няколко военни парада. Зенитно-ракетните системи от този тип служат за прихващане и заличаване на противников ракети. С-300 са в основата на С-400 " Триумф ", от които неотдавна купи Турция. Те се смятат за едно от най-хубавите въоръжения в българската войска, само че са добити още по руско време.
Вече има освен С-400, само че и С-500
При това става дума за съветското произвеждане, изобщо не разясняваме, че и американските системи се развиват с всяка минала година.
И тук, при зенитно-ракетните комплекси, сметките важат като при миговете - всички към нас имат доста повече и доста по-добри системи. На процедура, в случай че се случи нещо, отбраната ще е декоративна и доста бързо ликвидна.
Словакия се съгласи да даде своите С-300 и единствено след седмица на нейна територия бяха разгърнати актуалните американски комплекси " Пейтриът ", които сигурно ще ги пазят надалеч по-добре. Да не приказваме, че и Русия нито им разгласи война, нито ги атакува, както трябваше да се случи по версията на българското държавно управление.
Междувременно стана ясно, че Полша е доставила на Украйна над 200 танка Т-72, десетки БМП-1, гаубици 2С1 Гвоздика, РСЗО БМ-21 Град, дронове полско произвеждане и муниции за Миг-29 и Су-27. Обявено бе и, че танковете са достатъчни за оборудването на две танкови бригади, като в замяна Полша ще получи английски танкове Challenger 2.
На този декор ръководството в България продължава да се чуди какви митове
да измисли, с цел да се снишава. Последната версия включва по какъв начин украинският президент Володимир Зеленски изискал само страната ни да ремонтира потърпевшата от войната военна техника. От това изгодите щели да бъда двустранни - България ще окаже действителна помощ, а в това време ще обезпечи работа и на фабрики като ТЕРЕМ и Авионамс, които сега не са изключително натоварени. Последното е изказване на премиера Кирил Петков. Не е ясно по какъв начин тъкмо потърпевшата техника потегля от Украйна, по какъв начин след това идва в България, по какъв начин по-късно се придвижва до заводите и след това поема по противоположния път, какъв брой време тъкмо лишава това, по какъв начин тъкмо се случва, по този начин и не ясно.
Сигурно след войната ще стане ясно, че България е пособия доста с въоръжение. Но няма за какво да чакаме края на войната. Отсега е ясно, че снишаването не е помогнало на нито една страна, още повече на достолепието и престижа.
Друг от причините да се отказва каквато и техника е изказванието, че това би въвлякло България непосредствено във война и би я направило мишена на Русия. Основният изразител на тази теза е президентът.
Премиерът и ръководеното от него държавно управление пък не спираха да изясняват, че България оказва помощ доста на Украйна с какво ли не и че няма по какъв начин да се даде въоръжение.
Всичко стартира сега, в който се заприказва, че няколко от някогашните соцстрани, в това число България,
може да дадат свои МиГ-29 на Украйна
Беше ясно, че това е искане на Украйна, а настояването за схемата е на Съединени американски щати. България не се включи. Мигновено последва реакцията, че нашата страна не може да си дава самолетите, че в случай че го стори, няма да има с какво да пази небето си, че ще загуби въздушния си суверенитет.
Да забележим какво е фактическото състояние. През 2017 година, от обществена поръчка за над 80 млн. лева за интегрирана логистична поддръжка, извоювана от Русия, стана ясно, че България разполага с общо 15 МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. От тези самолети всекидневно летят половината, което прави в общи линии единствено 4 двойки, в какъвто формат летят МиГ-овете.
Всеки самичък може да предвижда и да пресметна какво прави една страна с 8 годни изтребители, добити преди близо 40 години. Например преди войната се смяташе, че Украйна има 50 такива.
Около България всички страни, като се изключи Северна Македония, имат надалеч
по-голям и съвременен военен авиопарк.
И Турция, и Гърция, и Румъния, и Сърбия... Някои от тях имат десетки пъти повече.
След като стартира войната, е повече от ясно, че няма кой да ремонтира миговете. Това не може да прави нито Русия, нито Украйна. Версията с присъединяване на Полша е вероятно за придобиването на аварийни елементи. Но тези самолети несъмнено имат потребност от доста по-детайлна поддръжка, което напълно скоро няма да има кой да прави.
На трето място идва събитието, че при бойни дейности, българските МиГ-29 може да имат проблеми по линията различаване " свой-чужд ", предизвести неотдавна някогашният длъжностен боен министър Тодор Тагарев.
" МиГ-29 биха попречили естественото осъществяване на интервенция за надзор на въздушното пространство на НАТО. Аз приказвам от години, че в случай че има война, българските МиГ-29 ще бъдат приземени за секунди, те не могат да вземат участие в съюзни интервенции ", разгласи той и добави: " Те нямат системата " свой-чужд " и биха били обсъждани от нашите съдружници като цели ".
На последващо място идва събитието, че през последните години на няколко пъти българското въздушно пространство се пази по линия на еър полисинг на НАТО от самолети от разнообразни страни. През последните два месеца това правеха Испания с 4 самолета Eurofighter EF-2000 Typhoon II и 130 военнослужещи. А след това задачата бе поета от нидерландски супермодерни F-35. След като и те си тръгнат, ще дойдат самолети и на други страни. Така че и версията по какъв начин сами си пазим небето и по какъв начин това го вършим с 8 мига издиша.
После пристигна историята със зенитно-ракетните комплекси С-300
В средата на март стана ясно, че „ Съединени американски щати беседват със съдружници, които имат системи за противовъздушна защита, с които украинците знаят по какъв начин да работят ". Авторитетни западни медии оповестиха, че американските планове са ориентирани главно към Словакия и България, които разполагат със зенитни системи С-300, руско произвеждане. Всички те се позоваваха на източници от Пентагона. Точно тогава бе организирано и визитата на американския министър на защитата Лойд Остин, и то тъкмо в Словакия и България. София не фигурираше в програмата, бе включена изключително. Едва ли има разумен човек, който да счита, че това се е случило поради някаква почтена позиция на София, а не тъкмо поради ракетните комплекси. Особено като се има поради, че сходно посещаване на боен министър на Съединени американски щати имаше 20 години преди този момент. В последна сметка Остин си потегли с празни ръце.
След срещата му с премиера Кирил Петков последният разгласи, че България няма да дава каквато и да е военна помощ за Украйна. Той сподели, че България няма да предоставя нито леко, нито тежко въоръжение, нито зенитно-ракетни системи С-300. Тогава Петков разгласи, че " военна помощ към Украйна няма да може да бъде допустима ". Самият Остин отклони въпрос дали България ще дава нещо, в това число и С-300, като на непосредствено запитване, отговори, че Съединени американски щати поддържат българския министър председател. Каквото и да означаваше това.
Доскоро в Уикипедия пишеше, че България разполага с 10 установки С-300, които са в два дивизиона по 5 комплекса. Отскоро там написа, че страната разполага единствено с 4 установки в състава на един дивизион с един комплекс.
Така или другояче, колкото и да са в реалност, армията вади част от тях на няколко военни парада. Зенитно-ракетните системи от този тип служат за прихващане и заличаване на противников ракети. С-300 са в основата на С-400 " Триумф ", от които неотдавна купи Турция. Те се смятат за едно от най-хубавите въоръжения в българската войска, само че са добити още по руско време.
Вече има освен С-400, само че и С-500
При това става дума за съветското произвеждане, изобщо не разясняваме, че и американските системи се развиват с всяка минала година.
И тук, при зенитно-ракетните комплекси, сметките важат като при миговете - всички към нас имат доста повече и доста по-добри системи. На процедура, в случай че се случи нещо, отбраната ще е декоративна и доста бързо ликвидна.
Словакия се съгласи да даде своите С-300 и единствено след седмица на нейна територия бяха разгърнати актуалните американски комплекси " Пейтриът ", които сигурно ще ги пазят надалеч по-добре. Да не приказваме, че и Русия нито им разгласи война, нито ги атакува, както трябваше да се случи по версията на българското държавно управление.
Междувременно стана ясно, че Полша е доставила на Украйна над 200 танка Т-72, десетки БМП-1, гаубици 2С1 Гвоздика, РСЗО БМ-21 Град, дронове полско произвеждане и муниции за Миг-29 и Су-27. Обявено бе и, че танковете са достатъчни за оборудването на две танкови бригади, като в замяна Полша ще получи английски танкове Challenger 2.
На този декор ръководството в България продължава да се чуди какви митове
да измисли, с цел да се снишава. Последната версия включва по какъв начин украинският президент Володимир Зеленски изискал само страната ни да ремонтира потърпевшата от войната военна техника. От това изгодите щели да бъда двустранни - България ще окаже действителна помощ, а в това време ще обезпечи работа и на фабрики като ТЕРЕМ и Авионамс, които сега не са изключително натоварени. Последното е изказване на премиера Кирил Петков. Не е ясно по какъв начин тъкмо потърпевшата техника потегля от Украйна, по какъв начин след това идва в България, по какъв начин по-късно се придвижва до заводите и след това поема по противоположния път, какъв брой време тъкмо лишава това, по какъв начин тъкмо се случва, по този начин и не ясно.
Сигурно след войната ще стане ясно, че България е пособия доста с въоръжение. Но няма за какво да чакаме края на войната. Отсега е ясно, че снишаването не е помогнало на нито една страна, още повече на достолепието и престижа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ